Резидуална шизофрения представлява хроничен стадий в развитието на шизофренното заболяване, при който е ясно, че преходът от ранния стадий към по-късен стадий, който се характеризира с дълготрайни, макар и не непременно необратими, "негативни" симптоми, бедна невербална комуникация, лошо самообслужване и обедняло социално поведение.

Точно както симптомите на шизофренията са разнообразни, така и неговите последици също са. Различните видове увреждане засягат живота на всеки пациент в различна степен. Пациентите, които имат по-високо ниво на функциониране преди началото на тяхното заболяване, обикновено имат по-добра прогноза.

Диагностичните критерии на резидуалната шизофрения са следните:

• изразени негативни симптоми - психомоторна забавеност, нивелиран афект, хипобулия, бедна реч, оскъдна невербална комуникация (с поглед, мимика, жестове, речева модулация);

• наличие на данни за прекаран в миналото поне един шизофренен епизод и диагностициран като такъв;

• наличие на преходен период от поне една година, през който интензитетът на продуктивните шизофренни симптоми (налудности, халюцинации) е бил минимален и през който все по-доминиращо са се изявявали негативните симптоми;

• отсъствие на деменция или друга органична мозъчна патология, хронична депресия или институционализъм.

Лечението на шизофрения се осъществява с невролептици. Проучванията показват, че ранното прекъсване на антипсихотичното лечение след овладяването на острата фаза на болестта довежда до рецидив в 25-50% в рамките на първите седмици след прекъсването и в 80% рецидиви в дългосрочен план.

Полезен и интересен тест с подаръци - опознай витамините и минералите в продуктите на Допелхерц